Europäischer Rechnungshof - European Court of Auditors
ЕС трябва да повиши усилията си за подобряване на ядрената безопасност в световен мащаб
Съобщение за пресата
Люксембург, 4 март 2026 г.
ЕС трябва да повиши усилията си за подобряване на ядрената безопасност в световен мащаб
- ЕС подкрепя ядрената безопасност в глобален план от десетилетия
- Европейската комисия не прилага всеобхватен и актуален стратегически подход
- Одиторите посочват недостатъци в мониторинга на заема за Украйна
В новия доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че Европейската комисия следва да прилага по-добра стратегия при подкрепата за държавите извън ЕС, насочена към повишаване на ядрената им безопасност. Въпреки някои важни постижения, Комисията няма всеобхватен и актуален стратегически подход. Това намалява яснотата относно целите, които ЕС се опитва да постигне, и затруднява координацията на наличното финансиране. Одиторите също така отправят критика към Комисията поради липсата на надеждно приоритизиране и мониторинг на финансирането от ЕС, където се наблюдават недостатъци в няколко аспекта.
Опустошителните аварии в Чернобил през 1986 г. и във Фукушима през 2011 г., както и военната агресия на Русия срещу Украйна от 2022 г. насам, засилиха опасенията във връзка с ядрената безопасност в целия свят. Търсенето на енергия обаче продължава да нараства, а ядрената енергия посреща все по-голяма част от него. В исторически план ЕС активно насърчава международното сътрудничество в областта на ядрената безопасност. ЕС помага за осъществяването на сложни, единствени по рода си дейности, като например изграждането на защитния саркофаг над разрушения реактор 4 на Чернобилската АЕЦ, който впоследствие беше повреден в резултат на военната агресия на Русия. От 2014 г. насам ЕС е отпуснал около 600 млн. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ за държавите партньори, предназначена за обучение, оборудване, инфраструктура, експертен опит и отстраняване на щети, и е предоставил заем в размер на 300 млн. евро за повишаване на безопасността на атомните електроцентрали в Украйна.
„Когато става дума за ядрена безопасност, едно нещо е напълно ясно — превенцията е несравнимо по-добра от възстановяването,“ заяви г-н Марек Опиола, членът на ЕСП, който ръководи одита. „Въпреки че в глобален план ЕС продължава да бъде важен фактор в сътрудничеството в областта на ядрената безопасност, той следва да разработи цялостна и актуална стратегия, която да направлява това сътрудничество и да допринесе за по-добър подбор и мониторинг на финансираните от ЕС действия.“
Липсата на такава стратегия е съществен проблем в област, която е претърпяла значително развитие с течение на времето и включва много участници със сходни цели. На първо място, тази стратегия може да определи областите с най-голяма полза от действията на ЕС и да вземе предвид инициативите на другите заинтересовани страни. Освен това в нея следва ясно да се определят целите, които изпълнителната власт на ЕС се стреми да постигне, финансовата подкрепа, която планира да използва, и заинтересованите страни, които следва да бъдат ангажирани. Понастоящем няма стратегически насоки за всички инструменти, с които разполага Комисията, в т.ч. безвъзмездната финансова помощ и заемите.
На второ място, Комисията следва да подобри процеса на подбор на финансираните от ЕС действия. Въпреки че нейните действия са отговаряли на нуждите, предложените за финансиране инициативи от държави извън ЕС не са били избрани с необходимата прозрачност, тъй като не е имало оценяване или класиране. Затова е трудно да се гарантира, че финансирането от ЕС е било разпределено за областите, където може да донесе най-голяма полза. Данните сочат например, че някои действия в Централна Азия и Иран са били продиктувани предимно от по-широки геополитически съображения, въпреки че са били насочени към специфични рискове за ядрената безопасност.
На трето място, при финансираните от ЕС дейности често се наблюдават закъснения, а понякога и преразходи. Такъв е по-специално случаят с широкомащабните строителни и възстановителни работи. Въпреки че по-високите разходи отчасти се дължат на тяхната сложност, трайният недостиг на финансиране и липсата на стимули за изпълнение също имат влияние, а дългосрочната устойчивост на някои дейности продължава да бъде изложена на риск.
На последно място, в няколко аспекта Комисията е можела да предприеме повече действия за контрол на начина, по който се управляват финансираните дейности. Това важи особено за заема от 300 млн. евро за финансиране на мащабна програма, изпълнявана от оператора на атомни електроцентрали в Украйна. Комисията е избрала да разчита на външни изпълнители за провеждането на мониторинг и е изплатила заема, без да има увереност, че средствата ще финансират единствено разходите, свързани с програмата, направени и платени от заемополучателя.
Обща информация
Понятието „ядрена безопасност“ обхваща безопасността на ядрените инсталации, на радиоактивните отпадъци и на транспортирането на радиоактивни материали. Към юли 2025 г. в 31 държави по света има 416 действащи ядрени реактора, около 40 % от които са на възраст над 40 години. Широкото разпространение на тези технологии и значителните ефекти от радиацията в случай на неизправности превръщат ефективните мерки за безопасност в ключово изискване.
Действията на ЕС в областта на ядрената безопасност, включително международното сътрудничество, се основават на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договора за Евратом). Евратом има същите изпълнителни органи и държави членки, както ЕС, като по-голямата част от действията, основани на Договора за Евратом, също се финансират от бюджета на ЕС.
С безвъзмездна финансова помощ, отпускана по линия на Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, и със заеми от Евратом се предоставя подкрепа за широк спектър от действия, вариращи от образование и обучение до предоставяне на експертен опит и свързани с безопасността оборудване, инфраструктура и дейности за отстраняване на щети. ЕСП анализира концепцията на рамката на ЕС за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, разпределението на финансовата подкрепа от ЕС през периода 2014—2024 г., мониторинга на отпуснатите средства и резултатите, постигнати с финансираните от ЕС действия за подобряване на ядрената безопасност в Армения, Иран, Киргизстан, Таджикистан, Украйна и Узбекистан.
Специален доклад 08/2026 „Международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност — Европейската комисия остава важен глобален участник, но ѝ липсват всеобхватна стратегия и надежден мониторинг“ е публикуван на уебсайта на ЕСП заедно с кратко резюме на основните факти и констатации.
Contact:
ECA press office: press@eca.europa.eu